До връх Ботев с колело!

През тази година снимах доста различни спортни събития. В последните няколко месеца се чувствам във все по-добра форма с колелото. Време беше и аз да се пусна в спортно предизвикателство – скоростно изкачване на връх Ботев с велосипед за купа Хари. Изкачването на върха се прави от южната страна по каменист коларски път, тръгващ от месността Паниците над Калофер. Разликата в денивелацията от старта до финала е внушителна – над 1600 метра.

И така по изгрев слънце на 15 юли 2017 започнахме да се събираме с останалите ентусиасти. Оказа се, че очакваното добро за каране време е събрало доста повече хора в сравнение с минали години. А аз се бях подготвил с допълнителен багаж – малка чантичка, най-вече заради възможността да си взема фотоапарат. Една снимка с паркираното ми колело в очакване на старта.

старт ботев купа хари

И така след леко забавяне тръгнахме нагоре. В началото пътят не беше толкова каменист и минаваше през хубави горички. Аз май тръгнах сравнително бързо и се чувствах доста добре. Слънцето вече пускаше лъчи през клоните на гората, а аз започнах със спирането за снимане, което доста учуди преминаващите състезатели 🙂

ботев купа хари

След горите пътят излезе на открито и започна да се вие нагоре в планината. Това откри страхотни гледки, но и камъните по пътя вече станаха големи и неприятни за каране.

ботев купа хари

След още доста катерене най-накрая стигнах до мястото, където пътят се извива малко под билото на Балкана. Някъде тук е изворът на река Тунджа. Вече почти бях в облаците.

ботев купа хари

Както предполага районът времето се променяше доста бързо, но за щастие нямаше дъжд и силен вятър, а над 2000м надморска височина беше приятно хладно за колоездене. Намерих и други ентусиасти, които не цепеха секундата за поредната фото-пауза. 5 секунди преди снимката в облаците зад мен се виждаше и кулата на Ботев.

ботев купа хари

В последната част имаше доста стръмно няколко километрово изкачване, което беше сериозно изпитание за останалите сили. Поради сериозната надморска височина и по-малкото кислород усетих леко стягане в гърдите, но малко по малко продължавах нагоре. Докато накрая след поредния облак не се показа кулата – оставаха ми метри до финала. Е, отново спрях да снимам 🙂

ботев купа хари финал

В крайна сметка финиширах за 3 часа и 46 минути, което е доста добро време за мен като за първо такова състезание. С повече опит и тренировки (и по-малко фото паузи 🙂 ) има накъде да се подобрява. И след малко хапване и сладки приказки на върха беше време за традиционната снимка с табелата, този път и с колело.

ботев купа хари

Беше много приятно горе, но се виждаше, че времето се разваля, а ме чакаше и доста път надолу. Една снимка към върха за довиждане.

ботев купа хари

И една снимка на север през облаците – натам така и не се откри повече.

ботев купа хари

А надолу слизането се оказа, че няма да е по-лесно от качването. Секунда невнимание със спирачките или линията на колелото и някой камък е готов да те изхвърли от колелото. Надолу по серпентините покрай върха от далеч се виждаха други успешно завършили и слизащи велосипедисти.

ботев купа хари

Малко огради, водещи погледа към заслон Маринка.

ботев купа хари

Облаците вече опасно надвисваха над мен, въпреки приветливата гледка надолу.

ботев купа хари

Но по пътя си имаше и препятствия, които забавяха слизането, поне овчарите и кучетата им бяха дружелюбни.

ботев купа хари

От тук пътят е само надолу. През цялото време тези извивки ми напомняха за нещо…

ботев купа хари

Извиващият се път и оградите за спиране на свлачища и срутища ми напомниха за пътуването ми в Румъния и прохода Трансфагарашан.

botev kupa hari

Надолу стана съвсем тежко за каране – ръцете ми се умориха и започнаха да изтръпват от вкопчването в кормило и спирачките. Тук вече и снимането приключи, защото Балканът си показа нрава и започна да превалява. Почти до долу се движех в периферията на облак, който ме мокреше постоянно. Важното е, че всичко приключи благополучно и нямах технически или здравословни проблеми. Надявам се някой път пак да намина, защото обичам Централен Балкан и на такъв тип състезания се събират интересни ентусиасти 🙂



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *